Майко...
 Кръв пълзи по устните ѝ, които са целували достатъчно, достатъчно, че да отхвърлят вкуса на самата нея. Кръвта е черно-бяла. Излива се бавно, мудно, в забавен каданс, но не спира. Шепне и говори, леко гневна, леко успоко...

През живота си забравяме множество неща, изпускаме ги, подхлъзваме се на нестабилните плочки на знанието и увереността, падаме по очи на студената земя. Асфалтът заскрежава кожата ни и ледът се смива със сълзите ни, когато забравяме. Пон...

Животът на мен и Кумари от една страна, и на нормалните хора от друга, винаги се бе движил в различни коловози. Немалко пъти бях разигравал схемите на разликите, бях проследявал къде точно се отклоняват пътеките и в какво се изразява таз...

  Някъде скоро след концерта – чувствах се загубен във фунията на времето, затова не мога да определя с точност, разбрах смисъла на онези спорадични визии на савани в ума ми.
  След краткото отсъствие на гласовете на Онези, които са...

А Боговете го повалят на колене и зловещ, мръсен смях отеква из залата и вибрира като грозна песен из стените.
 Няма по-ужасен и плашещ звук от смеха на безсмъртни същества, защото те могат да се смеят вечно. Не е въпрос само до липсата н...

 Често сравняват страха с отрова, с лед и какво ли не друго, което да излъчва заплаха като символизация. Истината е, че страхът е като опиат – вкусиш ли от него се пристрастяваш и искаш да поддържаш странстващи частици в себе си по...

- Студено е.
 Гледам я, площадът е многоцветен, всяка малка частица е в различен цвят – само тя е фигура от пулсираща аленост с оранжево за очи и устни.
- Студено е.

Седмица-две след това разтърсващо и за двама ни преживяване се оказахме на гости на Дариус и Аме. Те ме посмъмриха, че съм закъснял с представянето и срещата, защото с Дариус бяхме говорили от доста време, но пък аз контрирах, че съм бил...

Сякаш се намираме във филм, една от онези старовремски екранизации, правени преди сигурно повече от 60-70 години. Небето е размазано, сякаш някой си е играл с окраските на сиви и синеещи пастели в горната част на картината. Духа вятър &n...

 Викът бе последван от глух звук на падане на човешко тяло на земята. Не ми трябваше обяснение за ситуацията или особено развит детективски нюх, за да загрея какво става. Кумари никога не ми беше разказвала за баща си, следователно едва ...

Някъде из тези седмици на блажено спокойствие се случи нещо, което задълбочи отношенията ми с Кумари, разкривайки част от живота й, за която не бях и подозирал.
  Бяхме седнали съвсем спокойно в прохладния следобед в кухнята – тя ...

- Ский’ ся.
 - Оу.
 - Йо, бе, Син. Живни малко, мамка му! – Дариус ме перна с вестника по ухото. – Ако исках да общувам със зомбита щях да си пусна някой шуутър със сай-фай тематика.