Светът е шибано място. Място, в което правилата отсъстват. Място, в което правилата, ако решат все пак да присъстват, са срещу теб. Просто едно шибано място. Точка.

  Кумари дръпва от цигарата и дима изпълва съществото й по-силно от най-силния оргазъм. Това е есенцията на смисъла на света за нея. Или поне главно това. Защото и цигарите са шибани, но не толкова, колкото света. Поне не и в краткосрочен вариант. Кумари поглежда банкнотите и ги натъпква в чантата си. Месечната й дажба да се оправя както й скимне от страна на баща й. Майка й отново я гледаше с този празен, отчаян поглед, смирен и тих. Лишен от живец.

   Още едно дръпване. Ох, колко е прекрасно. Краката й изтръпват при вдишването, тя формира душата си в унисон с дима. Ако не й бе откраднат духа, де. Ако не беше непълна като този Син Нанна. После отново се замисля. Що за свят е този, в който взимаш пари за да живееш на средно ниво от баща си, който те е изнасилвал систематично като по-малка. Кумари свива рамене. Сигурно същия, където майката стои до този баща и гледа същото си насилвано преди време толкова пъти дете без да успее да му каже дори една-единствена дума. Само стои. И гледа. Липсата на живец в очите й вбесява Кумари, защото в него ехти спомена на всеки път, когато тялото й е било насилвано от тази свиня.
 

   Много хора биха се чудили защо приема още пари от него. Понякога и тя се чуди на себе си, но после осъзнава, че такъв е реда на нещата. Светът е шибано място. Баща ти те изнасилва и после ти праща мизерната издръжка. Ако се хване да работи, няма  да има нужда от неговите пари, но това поне за момента не е възможно. А и всеки път отива да си припомни, гледайки майка си. Да напомни това, което мрази повече от баща си – тази покорност, тази апатия, тази липса на живец, която се върти из ириса на тази, която я беше родила. А тя дори не е с откъснат от нея дух. На Кумари й се догажда и тя дръпва от цигарата, след което хвърля фаса на тротоара. Денят е започнал съвсем скоро, а сякаш е минала вечност. Винаги е така, когато посещава техните. Тепърва има да се занимава и с университета и хората в него. Първото не е проблем, но второто – често. Кумари не знае дали тя е нетърпелива спрямо човешкото съществуване и всички усложнения, идващи с него, или просто попада главно на дебили и идиоти, които не заслужават присъствието на дух в тях. Защото този дух не просто е заспал, а е вкаменен в скелета на душите им. Поклаща глава и пали нова цигара. Дава ужасно много пари за цигари. Прекалено много. Щеше да е хубаво ако с цигарите може да е като с алкохола – връщаш стъклените шишета и ти дават някакви пари. Защо да не може да връщаш и фасовете и да ти връщат пари за тях? Кумари се засмива тихо. Що за тъпа идея. Но пък подходяща за този свят.

  Някакъв наконтен младеж минава покрай нея и я поглежда втрещено. Поради облеклото и пиърсите, най-вероятно. След него остава невидим облак от сладко ухание, което преспокойно би могло да мине за женски парфюм. На Кумари й се повдига не на шега. Тя самата никога не е имала толкова сладникав аромат. Подръпва ухото си леко, пиърсингите извънтяват с тиха нотка. Трябва да си направи още един-два, както и може би една татуировка. Пиърсите няма да са толкова скъпи, но за татуировката бюджета поне засега не стига. Нищо, това не пречи да го има предвид и да изгради идея какво точно. Кумари не е от хората, които просто биха си сложили някой китайски йероглиф на врата или някоя мъдра мисъл на гърба или ръцете. Татуировките са частици дух сами по себе си. И човек трябва да се отнася с уважение към тях. Може да поиска и заем от Син, той би й дал. Дръпване от цигарата. Опитва се да не мисли много за него, защото я натъжава – толкова празен и все още объркан. Но се старае, няма как да не му го признае. Даже успява до някаква степен. Ако му поиска пари той без съмнение ще й даде, а тя без съмнение ще му ги върне на вноски. Няма да го изпързаля, ужасно близък й е станал с времето. Кумари никак няма близки хора – имала е преди, но те са я предали. Има познати, има и хора, с които си прекарва времето приятно и забавно – но близки – не. Допреди да се появи това момче с име на древно божество. Що за шибан свят е този, в който родителите си кръщават децата на име на божество? Още едно дръпване. Прави й се секс с него. Много. Но не поради елементарното желание на хората да се чукат, за да удовлетворят нагона. Прекършените души имат по-особена нужда от това, която словесно трудно се описва. Просто присъства. И присъства особено силно точно в този шибан ден в този шибан свят.
 

  Кумари е почти стигнала до университета, когато телефонът й иззвънява.

- Слушам.

- Извинете, с Кумари ли говоря?

- Същата е на телефона, да.

- Обажда се Джин. Работодателка съм на един ваш познат, казва се Син Нанна.

Нещо не е наред. Кумари наостря уши.

- Да, близък ми е. Какво е станало?

- Ами, виждате ли...

Когато разговора свършва, Кумари пали две цигари директноа една след друга и сяда на една пейка. Мисли. Става и ходи. След малко пак сяда да помисли и пуши последна цигара, преди да влезе в университета. Има работа да върши, но мислите й са насочени другаде. Защото понякога има и по-важни неща от работата, макар и да не може да им се отдаде нужното внимание в момента.

 Аз естествено няма как да знам за този цикъл на събития и за всички тези неща, които Кумари си мисли, защото точно в този момент ме местят от управлението в затвора.