Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2011 16:03 - Спасения в бяло и наближаващи времена
Автор: badapple Категория: Изкуство   
Прочетен: 2519 Коментари: 2 Гласове:
1



 Викът бе последван от глух звук на падане на човешко тяло на земята. Не ми трябваше обяснение за ситуацията или особено развит детективски нюх, за да загрея какво става. Кумари никога не ми беше разказвала за баща си, следователно едва ли таеше особено топли чувства към него, а той я беше нарекъл курва.

 Нормалните родители не правят това. Никак даже.

 “Go, go.”

 Всичко това мина като мека топка светлина през мозъка ми, като пулсиращ импулс докато отключвах вратата. Нахълтах като буря и хвърлих пликчето с шибаната сол настрани. Пакетът се удари в стената и се разсипа, а аз профучах като граблива птица към кухнята и блъснах бащата на Кумари с цялата сила на неособено масивното си тяло. Ударът го хвана неподготвен и той не успя да запази равновесие като помете един от столовете със себе си.

 Кумари бе седнала на земята, по десния крайчец на устата й се бе образувала вадичка кръв. Левият ръкав на дрехата й бе разкъсан, а по бялата кожа се бе разстлала загрозяваща синина. Резониращо с пулсиращата пред очите ми синина съзнанието ми се подпали от гняв и светът доби пурпурно-бяла окраска.

 - Добре ли си?

 Кумари кимна и впери поглед в баща си, който тъкмо понечваше да се изправи.

 - Стой мирен. – пулсът, диктуващ бесния си ритъм в главата ми се засили, докато оглеждах баща й, а в мен пламтеше неистовото желание да пречукам копелето, което удря дъщеря си.

 На хората често им личи, когато са зли, когато има нещо сгрешено в тях. Нещо, което изсмуква добрината им, което инжектира като отрова във вените желанието да доминираш, да се възползваш, да унижаваш, да насилваш другите – най-вече по-слабите, защото те са най-удобни. Някъде из бръчките на този мъж, из порите на подпухналото му овално лице се криеше частичка от злото, което бях видял и в онзи бизнесмен. Само че този тук нямаше финеса, надменно аристократичната нотка на римския пуяк. Нямаше я възможността за изкупление, лекия проблясък на осъзнаване, който да загасне под напора на първичното. Блудкави сини очи, оплешивяващо теме, типично за застаряващ мъж телосложение, издаващо афинитет към напълняване. Кумари не бе взела нищо от баща си и изпитах необосновано облекчение от това – само представата, че би могла да наследи каквото и да е от това същество ме накара да потръпна. Извън хладната преценка на алтернативния забавен каданс реалното „Аз” отново забушува в потока на ярост и гняв. Момичето с цигарите усети това и леко, съвсем ненатрапчиво докосна ръката ми. Звярът се укроти и светът отново заби в нормалния си ритъм и върна многоцветността си, а червеното се оттече като изсъхваща пелена от очите и съзнанието ми.

 - Курвата си имала пазач. – той се изплю на пода. – Така да бъде, кучко. Бих те удрял и пак, и пак, а и бих направил това, което ти правих като малка, но това копеле тук няма да е съгласно. Нали, копеле?

 Алегоричността на иначе директния му, груб изказ, не ми убягна. Той беше...

 Стиснах юмруци и вкамених стойката си. Единствено все още осъществяващата контакт с плътта ми нежна хватка на пръстите на Кумари ме спираше.

 - Виж го какъв е, копелето с копеле. И ти, дъще.

 - Не съм ти дъщеря. – хладно каза момичето с цигарите. – Никой не може да бъде твоя дъщеря или син, защото ти нямаш правото да се наричаш баща.

- Искаш отново да те ударя ли? Копелето ти пазач те пази обаче. Изчуках майка ти и се появи ти, мършо, така че ти си ми дъщеря, а аз съм твой баща. – той пак се изплю. – А относно майка ти...

 Кумари се напрегна – той бе сменил тона. Усетих бурята, можех да вдишам дъжда, да танцувам по гръмотевиците – всичко това,  но трябваше да дойде момента.

 - Другата, по-голямата курва е мъртва. – той се захили безочливо, но очите му не изпускаха от фокуса си Кумари – Мъртва е, дъще. Майка ти ще я ядат червеите.

 Хватката на момичето с цигари изчезна и това бе края на затишието. Облакът гръмна, атмосферата се наелектризира и грохота заглуши реалността.

 Юмрукът се взряза в челюстта и тя хлътна, ритникът намери брадичката и усетих как зъбите изхрущяват един в друг. Около мен момичето с цигари се опитваше да ме спре, но бурята бе набрала сила, същински летен ураган, кипящ от гняв.

 Има хора, които заслужават смърт, но смъртта би била прекалено голям дар за тях, би била същинско избавление за тях пред това, което можеш да им предоставиш. След бурята падна мрак и не си спомням нищо от отрязъка време, в който пребивах бащата на Кумари и го влачех по стълбите, докато той се хилеше победоносно, а смехът му кънтеше из стените на входа.

 А когато го изправих пред входната врата, впил ръце в якето му и надигнал го на моята височина, той ми се ухили с разбитите си зъби. Контрастът между кръвта и блудкавите, сини очи бе злокобен, надсмиваше се над слабостта ми да го унизя физически, да падна до неговото ниво и да отключа звяра, който помита и носи болка.

 - Ако се приближиш отново до нея или те видя наоколо, няма да те убия. – погледнах го в очите от упор и видях искрата на смущение в тях, макар и да бе малка – Ще се постарая да стане така, че да се молиш да умреш, изверг такъв. Направил си достатъчно.

 Видях, че разбира. Всички имаме зло в себе си, то ни е вградено с клеймото на нашето раждане. Отключването му става по различен начин, а при някои отключване въобще не е нужно. Някъде из очите ми и това, което представляваха в този момент, бащата на Кумари намери злото, което търси точно него, устремено като безпощаден хищник, тръгнал на лов.

 Затова просто кимна и с олюляване се запъти на някъде.

 Бурите са стихии могъщи и гневни, безскрупулни и разрушителни. Не се интересуват както от вас като човешки същества, така и от дърветата и от животните, от въздуха, от земята, а най-вече – и от самите себе си.

 Цялата буря в сърцето и съзнанието ми стихна и се снижи до тихо, страдалческо скимтене, когато се качих обратно в квартирата ни и за пръв и последен път видях момичето с цигарите да плаче.

 Безпомощно впила пръсти в белотата на едни кухненски плочки, сякаш тя можеше да донесе спасение и да измие болката, която злото във всички ни причинява.

***
 Слънцето от Мухъл наблюдава сцената и мисли. Мисълта му не е относно нещо конкретно, тя просто тече, бурно и лениво едновременно, на различни участъци, с различни дълбочини – една същинска потайна река.

 Времето наближава и тази случка е малко или много повратна в цялата схема на закономерности.

 Закономерности. Тази дума, която толкова често минава през съзнанието му и която толкова много мрази.

 Последен поглед към двете фигури – едната прегърнала другата и милваща дългата й тъмна коса.

 Времето наистина наближава.

Изображение: Winter"s redemption by Lupina24
image




Гласувай:
1



1. анонимен - Kumari
31.01.2012 03:39
Murtav e ba6ta i,a ne maika i.
цитирай
2. анонимен - Kumari
31.01.2012 03:45
Murtav e ba6ta i,a ne maika i.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: badapple
Категория: Изкуство
Прочетен: 90804
Постинги: 52
Коментари: 44
Гласове: 50
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031