Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2011 11:21 - Първични инстинкти и сватби
Автор: badapple Категория: Изкуство   
Прочетен: 679 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 30.08.2011 11:29


 Докато в затворническата килия между двама души – мен и Ерол, бушува бурята на най-големия грях, Кумари излиза от университета. Настроението й е кисело и с удоволствие би забила юмрук в някоя от колежките си кокошки.

 Канена е на сватба. Ако има нещо на света, което Кумари да мрази достатъчно много, това са сватбите. Особено тези на безмозъчна двадесет годишна социоложка, която си е хванала приятел на тридесет и четири, който да я издържа и в същото време да е достатъчно зает, за да може тя да развява флага на своя закъснял пубертет. Но знае, че Аспис ще е там и ако има причина, която да я накара да присъства въпреки всичко, ще е точно това. Аспис е свитичко момиче, лишено от дръзкото поведение на съкурсничките си, отгледано в типично патриархално семейство с остарели виждания и идеали. Това, поне за Кумари, не е безкрайно лошо, макар и да е прекалено скучно за разбиранията й, но когато изграждания в семейните рамки свят срещне реалния, сблъсъкът е меко казано контрастен. Примерното момиче, естествено, както всеки холивудски филм повелява, е обект на подигравки и присмех, снизходително отношение и на моменти – откровена гавра. За разлика от хепиенд сюжетните линии обаче Аспис няма да стане дивния лебед, който разцъфтява и става лидер. Първо – това не е гимназия, а университет. И второ – това е реалният живот, а не продукция с бюджет милиони, която да изповръща на масовия зрител лесносмилаема клиширана помия. Кумари не й е приятелка, но гледа от време на време да омекотява ударите по егото и изградения идеалистичен свят на Аспис – така, както ще направи и на сватбата, защото знае какво би се случило там, ако я няма. Ясно й е, че някой ден тази хармония ще рухне и момичето ще се промени – сигурно абсолютно противоположна на това, което е сега. Но това не й пречи да контрира плиткоумните, откровено тъпи подигравки и шеги на лиглите. Защото, макар и без дух, Кумари има Дух и е лидер – макар и с мрачен ореол.

  Хвърля фаса и се запътва към „Valorous” – тузарско кафе, където ходят контета и бизнесмени, мафиоти и от време на време – заблудени среднокласови пиленца, които искат да изчеткат егото си и поне за вечер да са по-велики, отколкото реално са. Ако зависеше от нея, хич нямаше и да стъпи там, но в момента няма избор.

- Син, копеле такова, какво ли не правя за теб.

  Във “Valorous” ще я чака един бизнесмен. Тя има изградена представа за него в съзнанието си и ако не друго, то поне й е любопитно доколко й е била правилна преценката. Не й е било трудно да го намери, не е било трудно и да го склони да се видят. Кумари се усмихва вътрешно – под пластовете тежък грим, под пластовете на самата себе си, някъде там, където преди е имало дух. Защото усеща, че няма да е трудно да го склони и за нещо друго.

  Влита като мини-ураган в спокойната обстановка на заведението. Вратата изтрещява контрастно на звучащия тихо джаз. Пълно е и всички лица се обръщат към нея, емоциите пъплят като развълнувани хлебарки по тях – от отвращение, през искрена изненада, та чак до похот. Сервитьорът – младо гелосано конте, слабичък и строен, тръгва към нея решително – сигурно да я изгони. Все пак какво място има момиче със скъсани дънки, солидно количество пиърси, грим и евтини украшения тук? Да не говорим за коженото яке и тениската с надпис „Punk Off”, показваща се под него. Някакъв мъж обаче маха вяло с ръка и контето разбира намека. Оттегля се, но продължава да наблюдава напрегнато Кумари. Тя му намига съучастнически и той се начумерва още повече.

- Сядай и стига си се държала така. Ако ще си на среща с мен, ще съблюдаваш общественото ми положение. Тук има хора, които ме познават.

 Гласът е равен и хладен, шлифован в години наред политическа реч, разпореждане над служители и властничество в семейната среда. Кумари сяда, защото ще е глупаво да се пазари, пък и не това й е целта. Поглежда го от упор, без свенливост. Леко застаряващ, охранен и антипатичен. Не е грозен, но излъчването му оборва физическите му дадености. Присвити, животински очи, кръгло (но не дебело) лице, оредяваща коса, но не подсказка за започващо оплешивяване. Той отпива от уискито си и също я фиксира с поглед – уверен и студен. Харесва му какво вижда и това си проличава в лекото разширяване и после бързо свиване на зениците. Кумари не е красива и го знае. Син й го е казал преди време – тя не е родена да бъде красива. Но пък е хубава, че и отгоре. Най-привличащото за мъжа срещу нея обаче е нейната откровена различност – от обстановката тук, от коридорите на света, в които се движи, дори и от семейната среда, която познава. Защото Кумари вече визуализира и жена му и невзрачният й образ я кара да се отврати.

- Имаш късмет, че реших да ти обърна внимание. Графикът ми е изключително натоварен и преспокойно можех да игнорирам тази среща.

- Ето, че не си. – щом той ще й говори на „ти”, тя ще следва същата схема. Нищо, че сигурно е повече от два пъти на годините й.

- Ето, че наистина не съм. – кима той. – Това не трябва да те обнадеждава по никакъв начин. Какво искаш от мен относно този твой приятел?

- Директно намаляване на присъдата му.

Той искрено се засмива - но не прекалено силно, защото във “Valorous” никой не се смее дебелашки и така, че да пречи на другите. Смехът му е злокобен – тих и самоуверен. Смях на човек, осъзнаващ, че е с превъзходство над събеседника си.

- Какво те кара да мислиш, че ще стане просто така това? Идва някакво момче, което още не знае какво да прави с живота си, пребива ме, и аз оставям това безнаказано, така ли?

- Не съм казала, че ще стане просто така, нито пък, че искам изцяло премахване на присъдата. – Кумари запалва цигара. – Дошла съм с предложения, не с наивни месиянски послания.

Още малко смях. Той пали пура – естествено – и всмуква с такова задоволство, че брадичката му потреперва.

- Добре. И какво предлагаш?

- Себе си.

- Себе си?

- Да. – тя изпуска дима и той се завърта около нея. – Две седмици, по три часа всеки ден. Ще правиш каквото си искаш с мен и ще ме чукаш както си искаш. Никакви скрити камери, никакви тайни полиции или детективи. Чиста работа, без увъртания и недомлъвки.

Разширяване, присвиване. Зениците започват да пулсират – почти невидимо, но Кумари знае какво да гледа, за да разпознае реакциите.

- Колко?

- Сега е три години, нали? – той кима. – Правиш го на три месеца и сме окей.

- Прекалено е.

- О, стига. И по-лоши удари си поемал през живота си, че да ти пука толкова за това. Идеята е да му покажеш, че не може безнаказано да се ебава с теб. Въобще останала ли е някаква травма?

Той запретва десен ръкав и показва една синина.

- Само това? – Кумари се засмива – ненатрапчиво и без присмех, защото така би провалила постигнатото досега. Мъжът срещу нея държи на егото си и е свикнал той да командва и ще е безумно тъпо тя да претендира за превъзходство над него. – Хайде, заслужава си.

Отново разширяване и присвиване. Амплитудата се засилва. Знае какво е в съзнанието му в момента. Инстинктът за доминация се е разгорял и в момента изпълва с хаос ума му, разиграващ какви ли не сцени в сексуален план. Примитивността е заложена във всички хора, но в някои от тях е по-ярко изразена. Ноздрите му се разширяват, докато той диша учестено – още един тласък на амплитудата, която става все по-интензивна и разширяваща се. Ръката, хванала чашата уиски, леко трепери – леко, но достатъчно издайнически, за да разкрива силно вълнение. Той отпива отново, сякаш размишлява, но Кумари знае, че решението е взето още с изричането на думите й преди малко.

- Добре. Две седмици по три часа. Аз определям кога обаче и оставаш конфиденциална. Всяко нещо извън тази конфиденциалност се отразява върху твоя приятел, а и върху теб.

Кумари кима.

- Първо задвижи връзките си и му намали присъдата, обаче.

- А ако ме излъжеш?

- Много добре знаеш, че ти си в изгодна позиция и малко или много съм в шах-мат.

- Така е. Разбрахме се и ще го направя. Сега се разкарай, имам друга среща пак тук. Ще ти звънна, когато дойде времето.

 Кумари се усмихва и става от масата. Не оставя пари – той ще плати. Не се притеснява и за това дали той няма да я излъже за присъдата – желанието, което го е обхванало влива толкова адреналин и чувство за превъзходство на егото, че няма как да стане. Много хора биха казали много неща за това й поведение. На Кумари не й пука. Няма да е особено приятно, но пък със сигурност е правила и са й правили и по-лоши неща.

- Шибана сватба. – поклаща глава тя и тръгва към мястото, което условно нарича „дом”. След нея остава незрима пътека от цигарен дим.

Разказите на Син Нанна във FaceBook


Изображение: businessman by ryanmc   image



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: badapple
Категория: Изкуство
Прочетен: 90806
Постинги: 52
Коментари: 44
Гласове: 50
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031