Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2011 20:06 - Бебешки кътове и попиващи стени
Автор: badapple Категория: Изкуство   
Прочетен: 1212 Коментари: 0 Гласове:
1



- Ский’ ся.

 - Оу.

 - Йо, бе, Син. Живни малко, мамка му! – Дариус ме перна с вестника по ухото. – Ако исках да общувам със зомбита щях да си пусна някой шуутър със сай-фай тематика.

 - Че ти знаеш ли какво е това бе, Дариус? – изхилих се овчо.

Перна ме пак.

 - Тъпите ти галерии не са за мен, ясно, но пък сай-фай игрите са яки.

 - Но не и романите, нали?

 - Не и те.

 - Все същия тапир си, Дариус. Надявах се Аме да те въведе малко в света на литературата и да направи човек от теб, ама на – не се получи. – замислих се за секунда. – Макар че две словесни академични натури щяха да са ми прекалени, мисля.

 - И аз така мисля, че трябва да мислиш, йо. – започнах пак да се унасям и получих за награда още един удар – Абе хайде се стегни, човече! Аз тук ти се радвам, не сме те виждали от толкова време, а ти заспиваш. Това си е неуважение.

 - Е, жега е.

 - Да, ама аз се радвам да те видя.

 - Това няма общо, Дариус. – отворих си едното око като един прекалено ленив и дребен за митологичността си циклоп – Я сипи по едно уиски, какво ще кажеш?

 Той се ухили и стана да свърши заръчаното.

 След излизането на затвора ми нещата си протичаха абсолютно нормално и аз бях напълно доволен от това. Отидох отново в книжарницата и говорих с работодателите ми, това мило бездетно остаряло семейство. Бях потресен колко топло ме приеха, въпреки чисто психологическото често явление, което поражда пребиваването в „нечисто” и „грешно” място като затвора дори у интелигентните хора. Аурата ти е различна, стъпил си накриво, и дори да не е твоя вината (макар че в случая обективно погледнато имах такава), пак изчистването й не е лесна работа. Точно затова се шокирах, когато женицата се разплака, а нейният съпруг ме прегърна силно и сърдечно. Поканиха ме на по питие у тях и се заговорихме, но бяха наели друг човек, все пак няма как книжарницата да стои празна и да ме чака. Усмихнато им казах да не се притесняват, когато започнаха да сипят извинения, те пък от своя страна обещаха да ми помогнат с търсенето на нова работа – всичко, каквото е по силите им.

  С Кумари се разбирахме страхотно, макар и тя да бе изнервена от изпити, които трябваше да посети като поправителни. С учудване разбрах, че е била на сватба и прихнах, като си я представих сред празнично облечените присъстващи, както и булката и младоженеца. Погледът й бе красноречив за изживяването и за това как трябва да реагирам, опитах да го обърна на пристъп на кашлица, но не ми се получи. За това пък гневното й настроение доведе до сполуки на други фронтове, макар и според мен да театралничеше малко повече.

  Единствения фрагмент (освен тефтера, естествено), който липсваше, бе богомолката. Не я бях виждал от онзи ден на излизане от затвора и до някаква степен се почувствах оскърбен. Ако бе напуснала пределите на квартала или бе решила да не общува повече с мен, в реда на нещата беше да ме предупреди за това. След обхваналите ме разочарование и гняв се притесних да не би нещо да я е изяло, сгазило или да се бе заклещила някъде, но не успях да намеря нищо, за което да се хвана. В крайна сметка се примирих с факта, че съм изгубил единствения си животински събеседник и реших, че явно така е било писано.

  А Дариус и Аме явно бяха перфектно – не само поради ремонта и обновената квартира, която изглеждаше наистина страхотно.

  - С Аме смятаме да имаме дете, Син. – каза той, докато носеше бутилката. Всичките ми мисли бяха кръстосали ума за отрицателно време.

 - Ъъъ.

 Той се изхили и надигна чаша, аз отговорих и двете дръннаха.

 - Това ли само ще кажеш?

 - Ами...наздраве. – отпих малко. – Сигурни ли сте в това решение, това си е отговорна работа. Меко казано отговорна, даже.

 - Син, тя е на 24, аз – на 23. Имаме що-годе стабилна работа като цяло, пасваме си, сега ремонтирахме и квартирата и можем да направим бебешки кът на мястото на твоята част от жилището, – тук ме жегна малко ревност, но не й обърнах внимание – въобще...Да, сигурни сме.

 - Ами...Нито съм моралист, нито нищо, така че просто ще кажа, че се радвам. Ако вие сте решили и сте щастливи с тази стъпка, то аз съм щастлив не по-малко от вас. Само ако бъда кръстник обаче!

 - Е, че кой друг да бъде. – той си сложи лед в уискито – В тази насока на мисли, какво прави твоята нова съквартирантка?

 - Съществува, като цяло. Както аз и ти, Дариус.

 - Много си докачлив на тази тема, бе, Син. Момичето е много приятно.

 - Чакай, ти кога си я вижда?

 - Подаръка, не си ли спомняш.

 - Ааах. – това се бе изплъзнало тотално от съзнанието ми; като цяло странно, но повечето неща от затвора бяха много размити спомени, само смъртта на Ерол изпъкваше някак но и тя бе мъглява. Все едно бяха събития от друг свят. – Да, бях забравил тотално. Радвам се, че ви е харесала с Аме, макар че не виждам какво реално значение има.

 - Ох, че си ръб. – Дариус се засмя. – Какво ще кажеш да ни посетите някоя вечер, а?

 - Не мисля, че е добра идея.

 - Човече, защо си такъв дървар в тази насока, йо. Все едно ще ти я изядем или ще стане нещо...как го казваше Аме...а, да – апокалиптично.

 - Йо, просто вие сте си наумили, че или е станало, или трябва да става нещо особено романтично с нея. Очаквам как след някой друг ден ще ме питате и мен за деца. Пълен ад, абсолютно пълен.

 Дариус се позамисли и ме потупа по рамото след края на мисловния процес, който бе доста кратичък.

 - Я стига глупости, ние си те ебаваме, но няма да се държим тъпо пред нея. Просто ми се струва подходящо, що пък да не си изкараме яко. Питай я, ако тя иска – ще си наготвим нещо и ще изкретаме една хубава вечер. Какво толкова.

 Въздъхнах. Представях си Аме и Кумари на една маса, две тотално притовоположности – но щом се бяха харесали при подаръка, колкото и нищожна да е била комуникацията, може би все пак идеята не бе чак толкова зле.

 - Добре, ще я питам. Обещавам.

 - А така, йо! – той стовари юмрук въодушевено по масата, все едно това бе въпрос от най-високо значение за съществуването му.

 - Дай сега по още едно – за бъдещите бебешки кътове.

 Какво да прави човека, сипа, а новобоядисаните стени на стаята попиваха веселата глъчка, изливаща се от все по-дрезгавеещите ни от алкохола гърла.

image



Тагове:   душа,   син,   разкази,   бебе,   нанна,   кумари,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: badapple
Категория: Изкуство
Прочетен: 90810
Постинги: 52
Коментари: 44
Гласове: 50
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031