- Хей, чуваш ли ме?
Оставих за секунда ножа, с който си правех плодова салата от манго и ананас. Огледах се наоколо. Джиесем - затворен, никой не говореше оттам. Съквартирантката ми не се беше прибрала, другият съквартирант - също. Празно, та направо кънти. Тръснах глава.
- Чакай, виж насам. Не подминавай.
Жужащия глас идваше някъде встрани, може би от лявата ми страна. Обърнах се и видях една пищна, зелена богомолка. Малко се стреснах от внезапната й поява и изтървах ножа. Женчо, укорих се.
- Хей, помогни ми, ще падна. А не е особено приятно, падал си достатъчно сигурно, за да го знаеш.
Преодолях шока и, какво да се прави, помогнах й и я оставих на дървената маса. Още не осъзнавах случващото се.
- О боже, благодаря ти. Истинско мъчение беше.
- Богомолките имат ли бог, на който се молят? - несвързано изръсих. Та това беше лудост.
Насекомото наклони глава по начина, с който бе известно.
- Нямам идея и не ме интересува. Вие сте ни нарекли така, не ние.
- Ти говориш с мен. Ти си богомолка, която говори човешки език. - бях като в транс все още. Все едно сте станали рано-рано сутринта, преживяли сте нещо сериозно в някой кошмар, а с буденето ви ви удрят с дървена дъска по главата. Същото.
- По-скоро ти говориш с мен, отколкото обратното, всъщност.
Поклатих глава и реших, че явно не е времето да си правя плодова салата.
- Кафе искаш ли? - да си имам и въпросите обаче.
- Бих искала, но няма как - ще се удавя в чашата.
- Ще ти сипя мъничко в една капачка от бутилка, ако желаеш. Ще ти е удобно, тъкмо ще пием заедно.
- Окей, става. Много си внимателен, благодаря ти.
- Няма защо, гостенин си ми все пак.
- Гостенка.
- О, женска ли си? Извинявай. Не съм го имал предвид нарочно.
- О, дори и мъжките ни са дискриминирани сексуално. За вас богомолка е просто богомолка в женски род. Дори мъжката богомолка не е богомол, а мъжка богомолка. Ужасно им влияе на самочувствието.
- Извинявам се. - не измислих какво друго мога да кажа по въпроса.
- По-различен си от другите, знаеш ли.
Настръхнах.
- Не харесвам тази дума.
- Няма значение. Различен си. Защо не я харесваш?
- Защото достатъчно хора са ме наричали така. А не са го имали предвид.
Богомолката кимна, отново с онова така богомолчено движение.
- Прав си, естествено. По каквото съм забелязала, хората казват тези думи често като любовните - за запълване на мълчанието и открилата се словесна липса между ежедневните им теми. Наранили са те.
- Не точно, макар че предполагам. Просто е разочароващо да ти се казва колко си различен, а всъщност да се оказва, че си просто като другите. Дори по-зле понякога. Нещо като повишаване на очакванията и после - нищо.
- Но ти си различен. Поне за мен.
- Не ти вярвам. Пък и богомолка да ми говори за различие при хората е малко странно. Едва ли си виждала и познавала особено много.
- Знаеш ли, животните, за разлика от вас, не можем да лъжем. Нямаме този интелект, който да породи тази възможност. Затова чисто практически всяка моя дума е истина - дори и това, че си различен.
- Пак не вярвам.
Тя сви богомолчестите си подобия на рамене. Ако богомолките имаха или вярваха в наличието на рамене в себе си, естествено.
- Това е окей. Предпазва те от фалшиви вмятания. Само внимавай да не ти повлияе на себевъзприятието. Тогава е кофти. - тя отпи още малко от капачката с кафе.
- Радвам се, че си богомолка, а не богомол.
- Това пък защо?
- Нямам идея, просто трябваше да го споделя. Искаш ли плодова салата, тъкмо си правех?
- Не, мерси. Предпочитам месо, някоя гъсеница, муха, някой скакалец. Нещо такова.
- Нямам, съжалявам. Виж, че не съм различен. Ако бях различен щях да имам бурканче с умрели скакалци, които да давам на богомолките, които са гладни.
- Тогава щеше да си просто странен, а не различен. А двете невинаги са равнозначни.
Умна богомолка.
- Виж, ще бягам сега, трябва да се видя с приятеля си.
- Приятеля си богомол?
- Ъ-хъ. Не, че ще ревнува от теб, но все пак не искам да закъснявам. Ще минавам от време на време. Може някой път и чай да пием заедно.
- Звучи окей. Приятна среща.
- Приятна салата.
Така се запознах с богомолката.


Така се запознах с богомолката.